Ulises - Breve historia búlgara

ULISES

A la playa de Ítaca
me trajeron dormido,
un cuerpo inerte sólo.

Primero
no me reconocieron
y después nadie me preguntó
nada.

He matado a los pretendientes.
Y más

no tengo que navegar.

No tengo que inventar.
No tengo que inventarme.
No tengo que ser
otro.

No tengo que ser.

Ni siquiera yo
sueño con Odiseo.

Mi fuga
a lo real

se ha cumplido.


ОДИСЕЙ

Спящ ме довлякоха
на брега на Итака,
само тяло инертно.

Първо
не ме познаха.
И после никой не ме попита
нищо.

Убих претендентите.
Вече

не трябва да плувам през бурите.

Не е нужно повече да измислям.
Да се измислям.
Да бъда
друг.

Да бъда.

Ни дори аз сънувам
Одисей.

Сбъдна се
моето бягство

в реалността.



BREVE HISTORIA BÚLGARA

Sobrevivimos, sobrevivimos, siempre sólo sobrevivimos.

Sobrevivimos a los bizantinos.
Sobrevivimos a los otomanos.
Sobrevivimos a los rusos.
A los fascistas, a los comunistas.

Sobreviviremos a los nuestros,
a los ajenos, a los vuestros.
Dolor con labios apretados de cal y añil sin sombra.

Sobrevivimos, sobrevivimos, sobrevivimos.

Precedente histórico
milagro de los milagros.
¿A qué más fuerzas
-oscuras y luminosas-
no subsistimos?

Supervivientes, supervivientes, supervivientes: ni vivos,
ni muertos.

Silabea la luna roma:
¡Ni muertos!

Ni muertos siquiera
para albergar esperanza

de resucitar.


КРАТКА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Все оцеляваме, оцеляваме, оцеляваме.

Оцеляхме от византийците.
Оцеляхме от отоманците.
Оцеляхме от руснаците.
От фашистите. От комунистите.

Ще оцелеем от нашите,
от чуждите, от вашите.
Болка, стискаща устни от вар и синка.

Все оцеляваме, оцеляваме, оцеляваме.

Прецедент исторически,
чудо на чудесата,
от какви ли не сили,
и тъмни и светли,
сме оцелели.

Оцелели, оцелели, оцелели – ни живи,
ни умрели!

Срича месецът щърбав:
Ни умрели!
Ни даже умрели.
Та надежда да храним

за възкресение.


Zhivka Baltadzhieva (Sofia, Bulgaria, 1947)